Книга I – Подражание на Христа
Глава 1: За подражанието на Христа и презрението към всички световни суети
1. „Който Ме последва, няма да ходи в мрак“, казва Господ. Това са думите на Христа, чрез които ни се напомня колко ревностно трябва да подражаваме на Неговия живот и нрав, ако търсим истинско просветление и освобождение от всяко сърдечно заслепение. Нека прочее най-усърдното ни занимание бъде това: да съзерцаваме живота на Иисуса Христа.
2. Неговото учение превъзхожда всяко учение на светиите; и който има Неговия Дух, ще открие в него скритата манна. Но има мнозина, които, макар често да слушат Евангелието, изпитват малко въжделение към него, понеже нямат Христовия дух. Затова, който иска напълно и с истинска мъдрост да разбере Христовите слова, трябва да се стреми да съобрази целия си живот с Него.
3. Каква полза имаш от това да разсъждаваш дълбоко върху Светата Троица, ако ти липсва смирение, и с това си немилостив пред Троицата? Наистина, не възвишените думи правят човека свет и праведен, а добродетелният живот го прави мил на Бога. Предпочитам да изпитвам съкрушение в сърцето си, нежели да зная определението му. Ако знаеше цялата Библия и мислите на всички философи, каква би била ползата от всичко това без Божията любов и благодат? Суета на суетите, всичко е суета – освен това да обичаш Бога и само Нему да служиш. Това е най-висшата мъдрост: чрез презрение към света да се стремиш към Небесното царство.
4. Суета е прочее да търсиш и да се уповаваш на богатства, които преминават. Суета е също да гониш почести и да се въздигаш високо. Суета е да следваш желанията на плътта и да бъдеш воден от тях, защото това накрая ще донесе горчиво страдание. Суета е да желаеш дълъг живот, а малко да се грижиш за добрия живот. Суета е да мислиш само за настоящето, а да не гледаш напред към онова, което иде. Суета е да обичаш преходното, а да не бързаш натам, където пребъдва вечната радост.
5. Спомняй си често преданието: „Окото не се насища от гледане, нито ухото – от слушане“. Старай се прочее да отвърнеш сърцето си от любовта към видимото и да го насочиш към невидимото. Защото онези, които следват плътските си страсти, оскверняват съвестта си и погубват Божията благодат.
(1) John viii. 12. (2) Revelations ii. 17. (3) Ecclesiastes i. 8.
Съдържание
Глава 2: За смиреното мнение за себе си
1. Всеки човек по природа желае да знае; но какво ползва знанието без страх от Бога? Наистина, смиреният селянин, който служи на Бога, е по-добър от гордия философ, който, пренебрегвайки себе си, изследва хода на звездите. Който познава добре себе си, става низък в собствените си очи и не намира наслада в човешките хвалебствия. Ако знаех всичко, що е в света, а нямах любов, какво би ми помогнало това пред лицето на Бога, Който ще ме съди според делата ми?
2. Въздържай се от прекомерно желание за знание, защото в него се крие голямо разсейване и измама. Учените обичат да бъдат виждани и наричани мъдри. Има много неща, чието познание носи малка или никаква полза за душата. И крайно неразумен е онзи, който отдава внимание на неща, различни от тези, които служат за неговото спасение. Многото думи не засищат душата, но добрият живот освежава ума, а чистата съвест дава голямо упование в Бога.
3. Колкото повече и по-добре знаеш, толкова по-тежко ще бъдеш съден, ако не живееш по-свято. Затова не се гордей с никое изкуство или наука, а по-скоро се бой заради знанието, което ти е дадено. Ако ти се струва, че знаеш много и разбираш добре нещата, знай, че има още много повече, които не знаеш. „Не мисли високо за себе си“, но по-скоро признай невежеството си. Защо искаш да се превъзнасяш над някого, когато могат да се намерят мнозина по-учени от теб и по-вещи в Закона? Ако искаш да знаеш и да научиш нещо полезно, обичай да бъдеш неизвестен и за нищо сматран.
4. Това е най-висшият и най-полезен урок: истинското познание и презрение към самия себе си. Да не мислиш нищо за себе си и винаги да мислиш добре и високо за другите – това е голяма мъдрост и съвършенство. Дори да видиш някой друг открито да съгрешава или да върши тежки престъпления, не бива да се смяташ за по-добър от него; защото не знаеш колко дълго ще можеш да устоиш в доброто. Всички сме крехки, но ти не считай никого за по-крехък от себе си.
Глава 3: За учението на истината
1. Блажен е онзи, когото самата Истина учи – не чрез преходни образи и гласове, а сама по себе си, такава, каквато е. Нашето мнение и нашите сетива често ни мамят и виждат твърде малко. Каква полза от големите спорове за скрити и тъмни неща, за които няма да бъдем укорени в деня на Съда, че не сме ги знаели? Голямо безумие е да пренебрегваме полезното и необходимото, а да отдаваме внимание на любопитното и вредното. Имаме очи, а не виждаме.
2. И какво ни засягат препирните за „родове“ и „видове“? Онзи, комуто говори Вечното Слово, е освободен от безкрайни въпроси. От това Едно Слово произлиза всичко и всичко за Него говори; и Това е Началото, Което говори и на нас. Без Него никой не разбира нищо, нито съди право. Човекът, за когото всичко е Едно, който свежда всичко до Едно и вижда всичко в Едно – той може да остане непоколебим духом и да пребъдва в мир в Бога. О, Боже, Който си Истината, направи ме едно с Теб във вечна любов! Често ми дотяга да чета и слушам много неща; в Теб е всичко, което копнея и желая. Нека всички учени замлъкнат; нека всяка твар пази тишина пред Теб: Ти единствен ми говори.
3. Колкото повече един човек притежава вътрешно единство и простота (чистота), толкова повече и по-дълбоки неща разбира той; и то без труд, понеже приема светлината на разума свише. Духът, който е чист, искрен и непоколебим, не се разсейва, макар да има много дела за вършене, защото върши всичко за слава Божия и се стреми да бъде свободен от всяка мисъл за себелюбие. Кой е най-голямата спънка и досада за теб, ако не твоето собствено неукротено сърце? Добрият и благочестив човек подрежда предварително в сърцето си делата, които трябва да извърши в света; и така той не бива увлечен от желанията на своята зла воля, а подчинява всичко на съда на правия разум. Кой води по-тежка битка от онзи, който се стреми да победи себе си? И това трябва да бъде нашето усилие: именно да побеждаваме себе си и така ежедневно да ставаме по-силни от себе си, и да напредваме към съвършенството.
4. Всяко съвършенство в този живот е съпроводено от някакво несъвършенство и всяко наше зрение не е лишено от малко мрак. Смиреното себепознание е по-сигурен път към Бога, нежели дълбокото изследване на човешката ученост. Не че учеността е за укор, нито пък познанието на което и да е добро нещо; но чистата съвест и святият живот са по-добри от всичко. И понеже мнозина търсят знанието повече от добрия живот, затова те се заблуждават и принасят малко или никакъв плод.
5. О, ако биха влагали в изкореняването на пороците и засаждането на добродетелите същото усърдие, което посвещават на суетни въпроси: тогава не би имало толкова злини и съблазни сред миряните, нито такова безредие в молитвените домове. Наистина, в деня на Страшния съд от нас няма да се иска отчет за това какво сме чели, а какво сме сторили; нито колко красноречиво сме говорили, а колко свято сме живели. Кажи ми, къде са сега всички онези магистри и учители, които познаваше добре, докато бяха още живи и процъфтяваха в науката си? Днес техните катедри са заети от други, които може би никога не се сещат за тях. Докато бяха живи, те изглеждаха нещо голямо, а сега никой не обелва дума за тях.
6. О, колко бързо преминава световната слава! О, да бяха в съгласие животът им и тяхното знание! Тогава те биха чели и изследвали с полза. Колко мнозина в този свят погиват заради празна ученост, без да ги е грижа за служението на Бога. И понеже предпочитат да бъдат велики, нежели смирени, затова те „се залутаха в своите помисли“. Истински велик е само онзи, който има голяма любов (милосърдие). Истински велик е онзи, който счита себе си за малък и за нищо не смята всяка висота на почестите. Истински мъдър е онзи, който счита всичко земно за прах, за да спечели Христа. И истински учен е онзи, който върши Божията воля и се отрича от своята собствена воля.
(1) Psalm xciv. 12; Numbers xii. 8. (2) John viii. 25 (Vulg.).
Глава 4: За благоразумието в делата
1. Не бива да се доверяваме на всяка чужда дума, нито на всяко вътрешно влечение, но трябва предпазливо и търпеливо да изпитваме нещата – дали са от Бога. Уви, толкова сме слаби, че по-лесно вярваме и говорим зло за другите, нежели добро. Но съвършените хора не се вслушват лесно във всеки вестоносец, понеже познават човешката слабост, която е склонна към зло и е нестабилна в думите.
2. Голяма мъдрост е да не бъдеш прибързан в действията си, нито упорит в собствените си мнения. Част от тази мъдрост е също да не вярваш на всяка дума, която чуеш, нито да преразказваш на другите всичко чуто, дори и да го вярваш. Търси съвет от човек мъдър и с чиста съвест; и се стреми да бъдеш наставляван от някой по-добър от теб, вместо да следваш собствените си измислици. Добрият живот прави човека мъдър пред Бога и му дава опит в много неща. Колкото по-смирен е човек в себе си и колкото по-покорен е пред Бога, толкова по-мъдър ще бъде във всичко и душата му ще намира по-голям покой.
Глава 5: За четенето на Светото писание
1. В Свещеното писание трябва да търсим Истината, а не хитроумието на словата. Всяко Писание трябва да се чете със същия дух, с който е било написано. В него трябва да търсим по-скоро онова, що е полезно за душата, нежели онова, що служи за заплетени разговори. Затова трябва да четем както книги благочестиви и прости, така и онези, които са дълбоки и трудни. И нека авторитетът на писателя не бъде спънка за теб – бил той с малка или голяма ученост; нека единствено любовта към чистата Истина те привлича да четеш. Не питай: „Кой е казал това или онова?“, но внимавай в това, което се казва.
2. Човеците преминават, но „истината Господня пребъдва вовеки“. Без да гледа на лице, Бог ни говори по различни начини. Нашето собствено любопитство често ни пречи при четенето на свещените писания, когато искаме да разберем и обсъждаме там, където би трябвало просто да преминем напред. Ако искаш да имаш полза, чети смирено, просто и честно, без да желаеш да си спечелиш име на учен. Питай свободно и слушай в мълчание словата на светите мъже; и не изпитвай недоволство от трудните притчи на старейшините, защото те не са изречени без причина.
Глава 6: За неукротените страсти
1. Когато и да поиска човек нещо свръх мярка, той начаса става неспокоен. Горделивият и сребролюбивият никога не намират покой; докато сиромахът и смиреният по сърце пребъдват в изобилен мир. Човек, който още не е умрял напълно за себе си, лесно се изкушава и бива побеждаван в малки и незначителни неща. Трудно е за онзи, който е слаб духом и все още отчасти плътски и склонен към сетивни наслади, да се оттегли напълно от земните желания. И затова, когато се лишава от тях, той често е тъжен и лесно се гневи, ако някой се възпротиви на волята му.
2. Но ако, от друга страна, се поддаде на влечението си, той веднага бива притиснат от осъждането на съвестта си; задето е последвал собственото си желание, а в никой случай не е постигнал мира, на който се е надявал. Защото истинският мир на сърцето се намира в съпротивата срещу страстта, а не в угаждането ѝ. И затова няма мир в сърцето на човек, който е плътски, нито в онзи, който е отдаден на външните неща, а само в онзи, който е пламенен към Бога и живее живот в Духа.
Глава 7: За избягването на празната надежда и гордостта
1. Суетен е животът на онзи човек, който възлага упованието си на люде или на което и да е създание. Не се срамувай да бъдеш слуга на другите заради любовта към Иисуса Христа и да бъдеш считан за беден в този живот. Не се осланяй на себе си, но гради надеждата си в Бога. Прави каквото е в твоите сили и Бог ще помогне на доброто ти намерение. Не се уповавай на своята ученост, нито на хитростта на който и да е жив човек, но по-скоро се уповавай на Божието благоволение, Което се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.
2. Не се хвали с богатствата си, ако ги имаш, нито с приятелите си, ако са властни, но се хвали с Бога, Който дава всичко и над всичко желае да отдаде дори Себе Си. Не се превъзнасяй поради силата или красотата на тялото си, защото само при една лека болест тя ще отпадне и ще увехне. Не бъди суетен заради сръчността или дарбите си, за да не разгневиш Бога, от Когото идва всеки добър дар, който притежаваме.
3. Не се считай за по-добър от другите, за да не би случайно да се окажеш по-лош в очите на Бога, Който знае какво има в човека. Не се гордей с добрите си дела, защото Божиите съдби са по-различни от човешките съдби и това, което е угодно на човека, често е неугодно Нему. Ако имаш в себе си нещо добро, вярвай, че другите имат повече, и така ще съхраниш смирението си. Не ти вреди, ако поставиш себе си под всички останали; но голяма вреда ти носи, ако поставиш себе си дори над един-единствен човек. Мирът е винаги със смирения, но в сърцето на горделивия има завист и постоянен гняв.
Глава 8: За избягването на прекомерната близост
1. Не разкривай сърцето си пред всеки човек, но обсъждай делата си с онзи, който е мъдър и се бои от Бога. Избягвай младите и чужденците (външните на твоя път). Не ласкай богатите и не търси компанията на великите. Общувай със смирените и простите, с благочестивите и кротките, и разговаряй с тях за неща, които са за назидание. Не бъди фамилиарен с никоя жена, но поверявай всички добри жени на Бога. Стреми се да бъдеш в близост единствено с Бога и Неговите ангели, и избягвай да бъдеш познат на хората.
2. Трябва да имаме любов към всички, но фамилиарността (прекомерната близост) не е полезна. Понякога се случва така, че човек, когото не познаваме, блести с добро име, но присъствието му затъмнява очите на онези, които го виждат. Смятаме, че ще се харесаме на другите, ако сме близо до тях, а всъщност започваме да ги отблъскваме поради пороците, които те откриват в нас.
Глава 9: За послушанието и подчинението
1. Голямо нещо е да живееш в подчинение, да бъдеш под наставник и да не си сам господар на себе си. Много по-безопасно е да си в подчинена позиция, нежели на власт. Мнозина са под власт по-скоро по необходимост, отколкото от любов; и те страдат и лесно роптаят. Те няма да постигнат свобода на духа, освен ако не се подчинят от все сърце заради Бога. Тичай накъдето щеш – няма да намериш покой, освен в смиреното подчинение под властта на наставник. Мнозина са се мамили, мечтаейки за промяна на местата.
2. Вярно е, че всеки обича да действа според собственото си разбиране и по-лесно се привързва към онези, които мислят като него. Но ако Бог е сред нас, необходимо е понякога да се откажем от собственото си мнение заради благата цел на мира. Кой е толкова мъдър, че да може да знае всичко напълно? Затова не се доверявай прекомерно на своето си разбиране, но бъди готов с радост да изслушаш мнението на другите. Ако твоето мнение е добро, а ти се откажеш от него заради Бога и последваш това на другия, ще намериш в това голяма полза.
3. Често съм чувал, че е по-безопасно да слушаш и да приемаш съвет, отколкото да го даваш. Може да се случи така, че мнението на всеки да е добро; но да отказваш да отстъпиш на другите, когато разумът или обстоятелствата го изискват, е знак за гордост и упорство.
Глава 10: За опасността от излишните думи
1. Избягвай, доколкото е възможно, човешката гълчава; защото обсъждането на светски дела, дори да се прави с чисто намерение, е голяма пречка. Ние твърде бързо биваме осквернени и пленени от суетата. Често ми се е искало да бях мълчал и да не бях се намирал сред людете. Защо толкова охотно говорим и разговаряме помежду си, след като рядко се връщаме към тишината, без да сме нанесли вреда на съвестта си? Причината, поради която толкова обичаме да говорим, е че чрез разговорите търсим взаимна утеха и желаем да облекчим ума си, изморен от много мисли. И с голямо желание говорим и мислим за нещата, които най-много обичаме или копнеем; или за онези, които смятаме за най-противни на нас.
2. Но, уви, често това е напразно и без полза; защото тази външна утеха е причина за немалка загуба на вътрешната и божествена утеха. Затова трябва да бъдем будни и да се молим, за да не минава времето ни в празнота. Ако е позволено и целесъобразно да говориш, говори онова, което служи за назидание. Лошият навик и неханието за нашето усъвършенстване допринасят много за това да не слагаме юзда на устата си. Но благочестивите разговори върху духовни неща помагат много за нашия напредък, особено когато хора с еднакъв ум и дух са свързани заедно в Бога.
Глава 11: За търсенето на покой на ума и духовен напредък
1. Бихме могли да се радваме на голям мир, ако не се заемахме с думите и делата на другите, и с неща, които не са наша грижа. Как може да пребъдва дълго в мир онзи, който се меси в чужди грижи, който търси поводи за разсейване навън и който рядко или малко се прибира в себе си? Блажени са простосърдечните, защото те ще се радват на голям мир.
2. Как се е случило така, че мнозина от светиите са били толкова съвършени, толкова съзерцателни към Божествените неща? Защото те непоколебимо са се стремили да умртвят в себе си всички светски желания; и така са могли с цялото си сърце да се привържат към Бога и да бъдат свободни и необезпокоявани в мисълта си за Него. Ние пък сме твърде заети със собствените си страсти и твърде загрижени за преходни неща. Рядко побеждаваме напълно дори един-единствен свой недъг, нито сме ревностни за ежедневния си растеж в благодатта. И затова оставаме хладни и лишени от духовност.
3. Ако бяхме напълно будни за самите себе си и не бяхме привързани духом към външните неща, тогава щяхме да сме мъдри за спасението си и да напредваме в божественото съзерцание. Нашата голяма и тежка пречка е, че не сме се освободили от своите пристрастия и желания, и не се стремим да влезем в съвършения път на светиите. И когато ни сполети дори малка беда, твърде бързо се униваме и бягаме към света, за да ни даде утеха.
4. Ако се проявим като мъже и се стремим да стоим твърдо в битката, тогава ще видим как Господ ни помага от Небесата. Защото Той Самият е винаги готов да помогне на онези, които се борят и Му се уповават; да, Той дори ни дава поводи за изпитания, за да можем накрая да спечелим победата. Ако гледаме на нашия духовен напредък само като на напредък във външни обреди и форми, нашето благочестие скоро ще секне. Но нека положим брадвата до самия корен на живота си, та бидейки очистени от страстите, да владеем душите си в мир.
5. Ако всяка година изкоренявахме по един свой недъг, бързо бихме стигнали до съвършенство. Но често се случва обратното — чувстваме, че сме били по-добри и по-чисти в началото на своето обръщане, отколкото след много години духовен живот. Усърдието и напредъкът би трябвало да растат ден след ден, а сега ни се струва голямо постижение, ако някой успее да запази поне искрица от първоначалния си плам. Ако в началото полагахме поне малко усилие над себе си, по-късно бихме могли да вършим всичко с лекота и радост.
6. Трудно е да се пречупи навикът, но още по-трудно е да се върви против собствената воля. Но ако не преодоляваш малките и лесни препятствия, как ще преодолееш големите? Противопостави се на волята си още в началото и се отучи от лошия навик, за да не те отведе той малко по малко към още по-тежки изпитания. О, ако знаеше какъв мир носи на самия теб твоят свят живот и каква радост носи на другите, мисля, че щеше да бъдеш по-усърден за своя духовен напредък.
Глава 12: За ползата от несгодите
1. Добре е за нас понякога да имаме трудности и несгоди; защото те често карат човека да се вглъби в себе си, за да познае, че е в изгнание тук и да не възлага упованието си на никое земно нещо. Добре е за нас понякога да търпим противоречия и хората да мислят лошо или недостатъчно за нас, дори когато вършим добро и имаме чисти намерения. Тези неща често помагат за придобиването на смирение и ни предпазват от суетна слава: защото тогава сме по-склонни да търсим Бога за наш вътрешен свидетел, когато външно сме презирани от людете и нямаме доброто им мнение.
2. Затова човек трябва така напълно да се упокои в Бога, че да няма нужда да търси много човешки утехи. Когато добрият човек е наскърбен, изкушаван или измъчван от лоши мисли; тогава той разбира по-добре голямата нужда, която има от Бога, без Когото съзнава, че не може да стори нищо добро. Тогава той също скърби, оплаква се и се моли поради неволите, които търпи. Тогава му дотяга да живее повече и желае смъртта да дойде, за да се освободи и да бъде с Христа. Тогава той ясно съзнава, че съвършена сигурност и пълен мир не могат да се намерят в този свят.
Глава 13: За устояване на изкушението
1. Докато живеем в този свят, не можем да бъдем без неволи и изкушения. Затова в книгата на Йов е писано: „Животът на човека на земята е воюване“. Ето защо всеки трябва да бъде бдителен пред своите изкушения и да бъде буден в молитва, за да не намери дяволът (или „сенчестата страна“, би казал Юнг) повод да го измами; защото той никога не спи, а обикаля и търси кого да погълне. Никой човек не е толкова съвършен и свят, че да няма понякога изкушения, и ние не можем да бъдем напълно без тях.
2. При все това изкушенията често са много полезни за нас, макар да са тежки и мъчителни; защото чрез тях човек се смирява, очиства и наставлява. Всички светии са преминали през много неволи и изкушения, и са имали полза от това. А онези, които не са могли да издържат изкушенията, са станали негодни и са отпаднали. Няма толкова свят чин, нито толкова тайно място, където да няма изкушения или несгоди.
3. Никой човек не е напълно свободен от изкушения, докато живее на земята; защото коренът им е в нас самите, тъй като сме родени със склонност към зло (към несъвършенство). Когато едно изкушение или неволя си отиде, друго идва; и ние винаги ще имаме какво да страдаме, защото сме изгубили състоянието на нашето блаженство. Мнозина търсят да избягат от изкушенията, но падат още по-дълбоко в тях. Само чрез бягство не можем да победим, но чрез търпение и истинско смирение ставаме по-силни от всички наши врагове.
4. Човекът, който се съпротивлява само външно и не изтръгва корена, ще има малка полза; нещо повече, изкушенията ще се върнат при него още по-скоро и ще бъдат по-страшни отпреди. Малко по малко, с търпение и дълготърпение, чрез Божията помощ, ще победиш по-лесно, отколкото чрез насилие и собствено безпокойство. Често търси съвет при изкушения и не постъпвай сурово с онзи, който е изкушаван; но му давай утеха, както би искал да направят и на теб.
5. Началото на всички зли изкушения е непостоянството на ума и малкото упование в Бога. Защото както кораб без кормило бива подмятан насам-натам от вълните, така и човекът, който е нехаен и лесно изоставя целта си, бива изкушаван по много начини. Огънят изпитва желязото, а изкушението – праведния човек. Често пъти не знаем на какво сме способни, но изкушенията ни показват какви сме в действителност. Затова трябва да бъдем будни, особено в началото на изкушението; защото врагът се побеждава по-лесно тогава, когато не му бъде позволено да прекрачи вратата на сърцето ни, а му се окаже отпор още пред портата, при първото му почукване. Затова някой е казал: „Спри началото; лекът идва твърде късно, когато злото е набрало сила чрез дълго забавяне“. Защото първо в ума идва проста мисъл; после – силно въображение; след това – наслада, зъл копнеж и накрая – съгласие. И така, малко по малко, лукавият враг влиза напълно, понеже не му е било оказано съпротивление в началото. И колкото по-дълго човек се бави да се възпротиви, толкова по-слаб става той ежедневно в себе си, а врагът – все по-силен срещу него.
6. Някои хора претърпяват най-тежките си изкушения в началото на своето обръщане, други – в края. Има и такива, които биват сурово изпитвани през целия си живот. А има и такива, които са изкушавани съвсем леко – според мъдростта и справедливостта на Божията наредба, Който познава характера и обстоятелствата на всеки човек и отрежда всичко за доброто на Своите избраници.
7. Затова не бива да се отчайваме, когато сме изкушавани, а още по-пламенно трябва да викаме към Бога, та Той да благоволи да ни помогне във всяка наша неволя; и както казва Свети Павел, заедно с изкушението да даде и изход, за да можем да го понесем. Нека прочее смиряваме себе си под мощната Божия ръка във всяко изкушение и беда, защото Той ще спаси и въздигне онези, които са със смирен дух.
8. В изкушенията и неволите се изпитва човекът – какъв напредък е постигнал; и в тях наградата му е по-голяма, и добродетелта му проличава по-ясно. Не е голямо нещо, ако човек е благочестив и усърден, докато не страда от никаква скръб; но ако се държи търпеливо във време на несгоди, тогава има надежда за голям напредък. Някои биват предпазени от големи изкушения, но биват побеждавани от малки и обикновени такива, та това смирение да ги научи да не се доверяват на себе си в големите неща, щом се оказват слаби в малките.
Глава 14: За избягването на прибързаното осъждане
1. Вглеждай се в себе си и внимавай да не съдиш делата на другите. Когато съди другите, човек се труди напразно, често греши и лесно съгрешава; но когато съди и изпитва себе си, той винаги се труди с полза. Според това, което владее сърцето ни, така съдим и за нещата; защото лесно губим правилната преценка поради лични пристрастия. Ако Бог беше винаги чистият обект на нашето желание, нямаше толкова лесно да се смущаваме от съпротивата на собствените ни чувства.
2. Но често пъти нещо се крие отвътре или се случва отвън, което ни повлича след себе си. Мнозина тайно търсят себе си в онова, което вършат, без дори да го съзнават. Те изглеждат в добър покой на духа, докато нещата се случват според тяхната воля и мнение; но ако се случи нещо различно от желанието им, те начаса се раздвижват и силно се огорчават. Различията в преценките и мненията често причиняват раздори между приятели и сънародници, между благочестиви и вярващи люде.
3. Стар навик трудно се пречупва и никой не е склонен да бъде воден по-далеч, отколкото сам може да види. Ако се осланяш повече на собствения си разум или усърдие, нежели на онази добродетел, която ни подчинява на Иисуса Христа, ти рядко или едва ли ще бъдеш просветлен човек; защото Бог иска да Му бъдем напълно подвластни, та бидейки разпалени от Неговата любов, да надмогнем тесните предели на човешкия разум.
Глава 15: За делата, вършени от Милосърдие
1. За никое земно нещо и заради никой човек не бива да се върши зло; но все пак, заради ползата на онзи, който е в нужда, едно добро дело може понякога драговолно да се отложи или дори да се замени с по-добро. Защото по този начин делото не се губи, а се превръща в още по-благодатно. Без Милосърдие външното дело не носи никаква полза; но каквото и да се върши от Милосърдие, колкото и малко и нищожно да изглежда то в очите на людете, става напълно плодотворно. Защото Бог претегля повече това с колко Милосърдие се труди човек, нежели колко много върши той. Много върши онзи, който много люби с Милосърдие.
2. Много върши онзи, който върши нещата добре. Добре върши онзи, който служи по-скоро на общото благо, нежели на собствената си воля. Често пъти едно дело изглежда като дело на Милосърдието, а то е по-скоро дело на плътта; защото естествените влечения, самоволието, надеждата за награда и желанието за собствена полза рядко отсъстват от нас.
3. Онзи, който има истинско и съвършено Милосърдие, не търси себе си в нищо; а само желае във всичко да се възвеличи Божията слава. Той на никого не завижда, защото не търси лична радост, нито желае да се радва в самия себе си; но над всички блага копнее да намери блаженство в Бога. Той не приписва нищо добро на никой човек, а изцяло го отнася към Бога, от Когото като от извор произтичат всички неща и в Когото накрая всички светии почиват в най-висша наслада. О, онзи, който има дори една искра от истинско Милосърдие, би почувствал със сигурност, че всички земни неща са изпълнени със суета.
Глава 16: За търпението към недостатъците на другите
1. Онова, което човек не може да поправи в себе си или в другите, той трябва търпеливо да понася, докато Бог не отреди другояче. Мисли си, че може би така е по-добре за твоето изпитание и за търпението ти, без които нашите заслуги не струват много. При все това, когато се изправяш пред такива пречки, ти трябва да молиш Бога да благоволи да те подкрепи, та да можеш да ги понасяш с добра воля.
2. Ако някой, след като е бил веднъж или дваж напътен, откаже да послуша, не се бори с него, но предай всичко на Бога – та да бъде Неговата воля и да се прослави Той в Своите служители; защото Той добре знае как да обърне злото в добро. Старай се да бъдеш търпелив в понасянето на чуждите недостатъци и немощи, каквито и да са те; защото ти самият също имаш много неща, които другите трябва да търпят. Ако не можеш да направиш самия себе си такъв, какъвто желаеш, как ще успееш да прекроиш другия според своя вкус? Ние сме готови да виждаме другите съвършени, и все пак не поправяме собствените си кусури.
3. Искаме другите да бъдат строго поправяни, но самите ние не искаме да бъдем поправяни. Свободата на другите ни е неприятна, но сме недоволни, когато на нашите собствени желания ни бъде отказано. Желаем да се създават правила, които да ограничават другите, но по никакъв начин не допущаме самите ние да бъдем ограничавани. Така прочее ясно проличава колко рядко мерим ближния си със същата теглилка, с която мерим себе си. Ако всички хора бяха съвършени, какво бихме имали тогава да търпим от другите заради Бога?
4. Но сега Бог така е отредил – да се учим да носим един другиму бремената, защото никой не е без дефект, никой не е без бреме, никой не е самодостатъчен и никой не е достатъчно мъдър сам по себе си; но ни подобава да се търпим един друг, да се утешаваме един друг, да си помагаме, да се наставляваме и да се вразумяваме един другиго. Колко сила притежава всеки човек, най-добре се проличава в моменти на несгода: защото тези моменти не правят човека крехък, а само показват от какво тесто е замесен.
Глава 17: За религиозния живот
1. Подобава ти да се научиш да умъртвяваш себе си (своите желания) в много неща, ако искаш да живееш в дружба и съгласие с другите хора. Не е малко нещо да обитаваш в духовно братство или общност, да живееш там без оплакване и да останеш верен в него дори до смърт. Блажен е онзи, който е живял праведно в такова тяло и го е довел до щастлив край. Ако искаш да стоиш твърдо и да напредваш, както подобава – считай себе си за изгнаник и странник на земята. Ще трябва да бъдеш сметнат за безумен заради Христа, ако искаш да водиш религиозен живот.
2. Облеклото и външният вид са от малко значение; само промяната на характера и пълното умъртвяване на страстите правят човека истински религиозен. Онзи, който търси нещо друго, освен Бога и спасението на душата си, ще намери единствено неволи и скръб. Нито пък може да устои дълго в мир онзи, който не се стреми да бъде най-малък от всички и слуга на всички.
3. Ти си призован да търпиш и да се трудиш, а не към живот на безделие и празни приказки. Тук прочее хората биват изпитвани като злато в пещ. Никой не може да устои, освен ако с цялото си сърце не смири себе си заради Бога.
Глава 18: За примерите на Светите отци
1. Помисли сега за живите примери на Светите отци, в които просия истинското съвършенство и благочестие, и ще видиш колко малко, дори като нищо, е всичко онова, което вършим ние. Ах! Какво е нашият живот, сравнен с техния? Те, макар и светци и приятели Христови, служеха на Господа в глад и жажда, в студ и голота, в труд и умора, в бдения и пости, в молитви и святи размишления, в гонения и много хули.
2. О, колко много и тежки неволи претърпяха апостолите, мъчениците, изповедниците, девиците и всички останали, които пожелаха да вървят по стъпките Христови. Защото те намразиха душите си в този свят, за да ги запазят за вечен живот. О, колко строг и уединен бе животът на светите отци, които обитаваха пустинята! Какви дълги и мъчителни изкушения претърпяха! Колко често бяха нападани от врага! Какви чести и пламенни молитви възнасяха към Бога! Какви строги пости издържаха! Какво горещо усърдие и копнеж за духовен напредък проявяваха! Колко храбро се бореха, за да не вземат пороците им връх над тях! Колко всеотдайно и непоколебимо се стремяха към Бога! Денем се трудеха, а нощем често се предаваха на молитва; да, дори докато работеха, те не преставаха с умната молитва.
3. Те прекарваха цялото си време ползотворно; всеки час им се струваше кратък за уединение с Бога; и поради голямата сладост на съзерцанието, дори нуждата от телесна подкрепа биваше забравяна. Те се отказаха от всички богатства, достойнства, почести, приятели и роднини; не желаеха нищо от света; ядяха само най-необходимото за живота; не искаха да угаждат на тялото си дори при нужда. Така те бяха бедни на земни неща, но пребогати на благодат и добродетел. Макар и бедни за външното око, отвътре те бяха изпълнени с благодат и небесни благословения.
4. Те бяха чужди за света, но за Бога бяха близки и приятели. В собствените си очи те изглеждаха като хора без име, а в очите на света – презрени; но пред лицето на Бога бяха скъпоценни и възлюбени. Те стояха твърдо в истинско смирение, живееха в просто послушание, ходеха в любов и търпение; и така укрепнаха духом и придобиха голямо благоволение пред Бога. Те бяха дадени за пример на всички духовни люде и трябва повече да ни подтикват към праведен живот, нежели мнозинството на хладките (посредствените) да ни изкушава към нехайство.
5. О, колко голяма бе любовта на всички духовни люде в началото на това свято установление! О, какво благочестие в молитвата! Какво съревнование в светостта! Каква строга дисциплина се спазваше! Каква почит и послушание към наставника показваха те във всичко! Следите, останали от тях до днес, свидетелстват, че те бяха наистина святи и съвършени мъже, които, борейки се тъй храбро, стъпкаха света под нозете си. А сега за велик се смята онзи, който поне не е престъпник и който може просто с търпение да понася онова, което е поел върху себе си.
6. О, колко студено и нехайно е нашето време, че толкова бързо отстъпваме от някогашната любов; и ни дотяга да живеем поради леност и хладност (посредственост). Дано напредъкът в светостта не заспи напълно в теб, който толкова пъти си виждал пред себе си примерите на толкова благочестиви мъже!
Глава 19 За упражненията на добрия духовен човек
1. Животът на християнина трябва да бъде украсен с всички добродетели, та той да бъде вътрешно такъв, какъвто външно се явява пред хората. И наистина, той трябва да бъде още по-добър отвътре, нежели отвън; защото Бог е Онзи, Който изпитва сърцето ни, Комуто трябва да отдаваме почит с цялото си сърце, където и да се намираме, и да ходим чисти в Неговото присъствие, както правят ангелите. Всеки ден трябва да обновяваме своите обети и да разпалваме сърцата си към усърдие, сякаш всеки ден е първият ден от нашето обръщане, и да казваме: „Помогни ми, о Боже, в моите добри намерения и в Твоето свято служение, и дай ми днес да поставя едно добро начало, защото досега нищо не съм направил!“
2. Според нашето намерение се измерва и нашият напредък, и голямо прилежание е нужно на онзи, който иска да напредва добре. Защото ако дори онзи, който взема твърдо решение, често не успява, какво ще бъде с онзи, който решава рядко или колебливо? Много са причините, които ни карат да изоставим намеренията си, но дори едно нищожно пропускане на духовните упражнения рядко преминава без някаква загуба за нас. Намерението на праведните зависи повече от Божията благодат, нежели от собствената им мъдрост; защото те винаги възлагат упованието си на Него, каквото и да предприемат. Понеже човек предполага, но Бог разполага; и пътят на човека не е в неговата власт.
3. Ако някое духовно упражнение бъде понякога пропуснато заради акт на благочестие или заради братско милосърдие, то лесно може да бъде подновено по-късно; но ако бъде пренебрегнато поради досада или леност, тогава е грешно и вредата от това ще се почувства. Колкото и усърдно да се стараем, пак ще грешим в много неща. Винаги трябва да вземаме някое ясно решение; и най-вече трябва да се борим срещу онези грехове, които най-лесно ни завладяват. И външният, и вътрешният ни живот трябва строго да се изпитват и управляват от нас, защото и двата имат отношение към нашия напредък.
4. Ако не можеш постоянно да изпитваш себе си, прави го в определени часове, и то поне два пъти на ден – вечер и сутрин. Сутрин вземай своите решения, а вечер преглеждай живота си: как си прекарал деня в слово, дело и мисъл; защото в тях често може би си провинил пред Бога и пред ближния си. Препаши се като мъж срещу нападенията на врага; обуздай апетита си и скоро ще можеш да обуздаеш всяко влечение на плътта. Никога не оставай без работа: чети, пиши, моли се, размишлявай или върши нещо полезно за общността. Телесните упражнения обаче трябва да се предприемат с разсъдителност и не бива да се упражняват от всички еднакво.
5. Задълженията, които не са общи за всички, не бива да се вършат явно, а най-безопасно е да се извършват тайно. Но внимавай да не бъдеш нехаен в общите задължения, а по-усърден в тайните; но вярно и честно изпълнявай дълга и повелите, които лежат на теб; а след това, ако все още имаш свободно време, отдай се на себе си, както те води твоето благочестие. Не всички могат да имат едно и също упражнение – едно приляга по-добре на един човек, а друго на друг. Дори според различните времена са нужни различни упражнения: едни подхождат повече за празници, други – за пости. Едни са ни нужни във време на изкушения, а други – във време на мир и тишина. Едни са подходящи за нашите моменти на скръб, а други – когато се радваме в Господа.
6. Когато наближи времето на големите празници, трябва да обновяваме добрите си упражнения и по-пламенно да просим молитвите на светите мъже. Трябва да вземаме своите решения от един празник до друг, сякаш всеки от тях е моментът на нашето заминаване от този свят и навлизането ни във вечния празник. Така трябва усърдно да се подготвяме в тържествените времена, да живеем още по-благоговейно и най-строго да бдим над всяко свято правило, сякаш скоро ще приемем наградата за своите трудове от Божията ръка.
7. И ако това бъде отложено, нека вярваме, че все още сме зле подготвени и недостойни за славата, която ще се открие в нас в определеното време; и нека се стараем да се подготвим по-добре за своя край. „Блажен е оня слуга — както казва евангелист Лука, — когото господарят му, като дойде, намери, че прави така. Истина ви казвам, че той ще го постави над целия си имот.“
(1) Jeremiah x. 23. (2) Luke xii. 43, 44.
Глава 20: За любовта към уединението и тишината
1. Търси подходящо време за своя размисъл и мисли често за Божиите милости към теб. Остави любопитните въпроси. Изучавай такива неща, които ти носят по-скоро съкрушение за греха, нежели забава. Ако се оттеглиш от празните разговори и безцелното скитане, както и от новостите и клюките, ще намериш времето си достатъчно и удобно за добър размисъл. Най-големите светии избягваха, доколкото можеха, компанията на хората и избираха да живеят в уединение с Бога.
2. Един мъдрец е казал: „Всеки път, когато съм бил сред людете, съм се връщал по-малко човек“. Това е нещо, което често изпитваме, когато сме прекарали дълго време в разговори. Защото е по-лесно да мълчиш напълно, нежели да не престъпиш мярката в думите. По-лесно е да останеш скрит у дома, отколкото да бдиш достатъчно над себе си навън. Затова онзи, който се стреми да достигне до скритото и духовното, трябва заедно с Иисуса да се „оттегли от множеството“. Никой не излиза безопасно пред света, ако не обича да си почива у дома. Никой не говори безопасно, освен онзи, който обича да пази тишина. Никой не управлява безопасно, освен онзи, който обича да бъде подвластен. Никой не заповядва безопасно, освен онзи, който обича да се подчинява.
3. Никой не се радва безопасно, освен онзи, който има свидетелството на чиста съвест в себе си. Дръзновението на светиите винаги бе изпълнено със страх Божи. И те не бяха по-малко усърдни и смирени в себе си, задето сияеха с големи добродетели и благодат. Но дръзновението на нечестивите произтича от гордост и самонадеяност, и накрая се превръща в тяхно собствено посрамване. Никога не си обещавай сигурност в този живот, колкото и добър монах или благочестив отшелник да изглеждаш.
4. Често онези, които стоят най-високо в почитта на людете, падат най-тежко поради своята твърде голяма самонадеяност. Затова за мнозина е много полезно да не бъдат без вътрешни изкушения, а често да бъдат нападани от тях – та да не станат твърде самоуверени, нито да се възгордеят, или пък твърде лесно да се облегнат на световните утехи. О, колко чиста съвест би запазил онзи човек, който никога не е търсил преходна радост и никога не се е оплитал със света! О, какъв голям мир и тишина би притежавал онзи, който би отхвърлил всяка суетна грижа и би мислил само за спасителни и божествени неща, възлагайки цялата си надежда на Бога!
5. Никой не е достоен за небесна утеха, освен онзи, който усърдно се е упражнявал в свято съкрушение. Ако искаш да почувстваш съкрушение в сърцето си, влез в стаята си и затвори шума на света, както е писано: „Размислете в сърцето си на леглото си и утихнете“. В уединението ще намериш онова, което често губиш навън. Уединението, ако пребъдваш в него, става сладко, но ако не го пазиш, ражда досада. Ако в началото на твоето обръщане обитаваш в него и го пазиш добре, по-късно то ще ти бъде скъп приятел и най-приятна утеха.
6. В тишина и покой благочестивата душа напредва и научава скритите неща на Писанията. Там тя намира извор от сълзи, в който да се мие и очиства всяка нощ, та да става толкова по-мила на своя Творец, колкото по-далеч живее от всяко светско разсейване. Към онзи, който се оттегля от познати и приятели, Бог със Своите святи ангели ще се приближи. По-добре е да бъдеш неизвестен и да внимаваш над себе си, нежели да пренебрегваш себе си и да вършиш чудеса. Достойно за похвала е за духовния човек рядко да излиза навън, да бяга от това да бъде виждан и да няма желание да вижда людете.
7. Защо искаш да виждаш онова, което не ти е позволено да притежаваш? Светът преминава и неговите похоти – също. Плътските желания те теглят навън, но когато изтече часът, какво носиш у дома, освен тежест на съвестта и разпиляност на сърцето? Веселото излизане често носи печално завръщане, а веселата вечер прави сутринта тъжна. Така всяка плътска радост започва приятно, но накрая разяжда и погубва. Какво можеш да видиш навън, което да не виждаш у дома? Ето небето, земята и стихиите – от тях са направени всички неща.
8. Какво можеш да видиш където и да е, което да просъществува дълго под слънцето? Ти вярваш може би, че ще бъдеш удовлетворен, но никога няма да можеш да постигнеш това. Ако би видял всички неща пред себе си наведнъж, какво би било това, освен едно суетно видение? Подигни очите си към Бога във висините и се моли греховете и нехайствата ти да бъдат простени. Остави суетните неща на суетните люде, а ти внимавай в онова, което Бог ти е заповядал. Затвори вратата си след себе си и повикай при себе си Иисуса, твоя Възлюбен. Остани с Него в стаята си, защото никъде другаде няма да намериш толкова голям мир. Ако не беше излизал навън, нито беше слушал празни приказки, щеше по-добре да запазиш себе си в добър мир. Но понеже понякога ти е приятно да слушаш нови неща, затова трябва да търпиш смущение в сърцето си.
(1) Psalm iv. 4.
Глава 21: За съкрушението на сърцето
1. Ако искаш да постигнеш някакъв напредък, пази себе си в страх Божий и не копней за прекомерна свобода, но удържай всичките си сетива под дисциплина и не се предавай на безумно веселие. Отдай се на съкрушение на сърцето и ще намериш благоговение. Съкрушението отваря пътя към много блага, които разпуснатостта обикновено бързо погубва. Чудно е как може изобщо човек в този живот да се радва от сърце, ако се замисли и претегли своето изгнаничество и многобройните опасности, които застрашават душата му.
2. Поради лекомислието на сърцето и пренебрегването на нашите недостатъци, ние не усещаме болките на душата си, а често се смеем напразно, когато имаме основателна причина да плачем. Няма истинска свобода, нито истинска радост, освен в страха Божий с чиста съвест. Блажен е онзи, който може да отхвърли всяка причина за разсейване и да се посвети на единствената цел – святото съкрушение. Блажен е онзи, който отстранява от себе си всичко, което може да опетни или да обремени съвестта му. Бори се мъжествено; навикът се побеждава с навик. Ако знаеш как да оставиш хората намира, те с радост ще те оставят намира, за да вършиш своите дела.
3. Не се занимавай с делата на другите, нито се заплитай в работите на големците. Винаги дръж окото си първо върху себе си и давай съвети специално на себе си, преди да ги даваш на най-скъпите си приятели. Ако нямаш благоволението на хората, не се отчайвай от това; но нека твоята грижа бъде, че не се държиш толкова добре и предпазливо, колкото подобава на Божи служител и благочестив монах (човек на духа). Често е по-добре и по-безопасно за човека да няма много утехи в този живот, особено такива, които се отнасят до плътта. А това, че ни липсват божествени утехи или ги усещаме рядко, е по наша собствена вина, защото не търсим съкрушение на сърцето (очистваща тъга), нито отхвърляме напълно онези утехи, които са суетни и светски.
4. Признай себе си за недостоен за божествена утеха и по-скоро достоен за много неволи. Когато човек постигне съвършено съкрушение, тогава целият свят му става тягостен и горчив. Добрият човек ще намери достатъчно повод за скръб и плач; защото било че размишлява за себе си, или че мисли за ближния си, той знае, че никой не живее тук без неволи; и колкото по-дълбоко изследва себе си, толкова по-дълбоко скърби. Основания за праведна скръб и вътрешно съкрушение се намират в нашите грехове и пороци, в които сме така оплетени, че рядко сме способни да съзерцаваме небесните неща.
5. Ако мислеше за своята смърт по-често, нежели за това колко дълъг ще бъде животът ти, ти несъмнено би се стремял по-усърдно към подобрение. И ако сериозно обмисляше бъдещите мъки, вярвам, че охотно би понасял труд и болка, и не би се плашил от никаква дисциплина. Но понеже тези неща не достигат до сърцето и ние все още обичаме приятните неща, затова оставаме хладни и в жалко безразличие.
6. Често пъти именно поради бедност на духа окаяното тяло така лесно се отдава на оплаквания. Затова се моли смирено на Господа да ти даде духа на съкрушението и кажи с езика на пророка: „Нахрани ме, Господи, с хляб от сълзи и дай ми да пия изобилно от сълзи“.
(1) Psalm lxxv. 5.
Глава 22: За размишлението върху човешкото нещастие
1. Окаян си, където и да си и накъдето и да се обърнеш, освен ако не се обърнеш към Бога. Защо се вълнуваш, задето не ти се случва според твоите желания и копнежи? Кой е онзи, който има всичко според волята си? Нито аз, нито ти, нито който и да е човек на земята. Няма човек на света без неволя или притеснение, па бил той и крал, или папа. Кой е онзи, който има най-щастлив жребий? Именно онзи, който има силата да изтърпи нещо заради Бога.
2. Има мнозина безумни и нестабилни люде, които казват: „Виж какъв преуспяващ живот води онзи човек, колко е богат и велик, колко властен и въздигнат“. Но повдигни очите си към небесните блага и ще видиш, че всички тези земни неща са нищо; те са напълно несигурни, дори са досадни, защото никога не се притежават без грижа и страх. Щастието на човека не е в изобилието от преходни неща, а умерената част му е достатъчна. Животът ни на земята е наистина окаяност. Колкото повече човек желае да бъде духовен, толкова по-горчив му става настоящият живот; защото той по-добре разбира и вижда дефектите на човешката поквара. Понеже да ядеш, да пиеш, да бдиш, да спиш, да си почиваш, да се трудиш и да си подвластен на другите природни нужди, е наистина голяма окаяност и страдание за благочестивия човек, който би желал да бъде избавен и свободен от всеки грях.
3. Защото вътрешният човек е тежко обременен от нуждите на тялото в този свят. Затова пророкът благоговейно се моли да бъде избавен от тях, казвайки: „Господи, изведи ме от моите нужди“. Но горко на онези, които не познават собственото си нещастие, и още по-голямо горко на онези, които обичат този нещастен и тленен живот. Защото някои до такава степен се вкопчват в него (макар с труд или просия едва да припечелват необходимото за препитание), че ако биха могли да живеят тук вечно, изобщо не биха ги било грижа за Божието царство.
4. О, безумци и маловерни по сърце, които лежите погребани толкова дълбоко в светските неща, че не вкусвате нищо друго, освен плътското! Окаяници! Накрая те твърде болезнено ще узнаят колко подло и нищожно е било онова, което са обичали. Божиите светии и всички верни приятели Христови считаха за нищо нещата, които угаждаха на плътта, или онези, които процъфтяваха в този живот, но цялата им надежда и обич се стремяха към горното. Целият им копнеж се въздигаше към вечните и невидими неща, та да не бъдат завлечени надолу от любовта към видимото.
5. Не губи, братко, своя искрен копнеж за напредък в духовните неща. Все още има време, часът не е отминал. Защо искаш да отлагаш решението си? Стани, започни в този същия миг и кажи: „Сега е времето да се действа; сега е времето да се воюва; сега е подходящото време за поправяне“. Когато ти е тежко и си смутен, точно тогава си най-близо до благословението. Трябва да минеш през огън и вода, за да те изведе Бог на просторно място. Ако не приложиш сила върху себе си, няма да победиш недостатъците си. Докато носим със себе си това крехко тяло, не можем да бъдем без грях, не можем да живеем без умора и неволи. Драговолно бихме искали покой от всяко нещастие; но понеже чрез греха изгубихме невинността си, изгубихме и истинското щастие. Затова трябва да бъдем търпеливи и да чакаме Божията милост, докато премине тази тирания и докато смъртното бъде погълнато от живота.
6. О, колко голяма е човешката крехкост, която винаги е склонна към зло! Днес изповядваш греховете си, а утре отново извършваш същите грехове, които си изповядал. Сега решаваш да избегнеш някой недъг, а след час се държиш така, сякаш никога не си вземал решение. Имаме прочее основателна причина да смиряваме себе си и никога да не мислим високо за себе си, виждайки, че сме толкова крехки и нестабилни. И твърде бързо може да бъде изгубено поради нашето нехайство онова, което с много труд едва е било постигнато чрез благодатта.
7. Какво ще стане с нас накрая, ако още в началото сме хладки и лениви? Горко ни, ако изберем да почиваме, сякаш е време на мир и сигурност, докато в живота ни още не се вижда никакъв признак на истинска святост. По-скоро би трябвало да започнем отново, като добри послушници, да се поучаваме в праведен живот, та белким има надежда за някое бъдещо подобрение и по-голям духовен растеж.
(1) Psalm xxv. 17.
Глава 23: За размишлението върху смъртта
1. Твърде скоро ще настъпи твоят край тук; внимавай прочее как ще бъде с теб в другия свят. Днес човекът го има, а утре вече не се вижда. А щом бъде премахнат от погледа, той бързо изчезва и от ума. О, колко голяма е мудността и коравината на човешкото сърце, което мисли само за настоящето и не гледа напред към бъдещето! Ти трябва във всяко дело и мисъл така да подреждаш себе си, сякаш ще умреш днес. Ако имаше чиста съвест, не би се страхувал много от смъртта. По-добре би било за теб да бдиш срещу греха, нежели да бягаш от смъртта. Ако днес не си готов, как ще бъдеш готов утре? Утрешният ден е несигурен; и как знаеш, че ще имаш утре?
2. Каква е ползата да живеем дълго, когато се поправяме толкова малко? Ах! Дългият живот невинаги носи подобрение, а често само увеличава вината ни. О, да бихме могли да прекараме поне един-единствен ден в този свят така, както подобава да бъде прекаран! Мнозина са онези, които броят годините от своето обръщане, и все пак колко малък е често плодът от това. Ако е страшно нещо да се умре, може би е още по-страшно нещо да се живее дълго (без промяна). Блажен е онзи човек, който винаги държи часа на смъртта си пред очите си и всеки ден се подготвя да умре. Ако някога си виждал някой да умира, помисли си, че и ти ще преминеш по същия път.
3. Когато е сутрин, мисли си, че може би няма да доживееш до вечерта; а привечер не дръзвай да се хвалиш с утрешния ден. Винаги бъди подготвен и живей така, че смъртта никога да не те намери нехаен. Мнозина умират внезапно и неочаквано. Защото „в който час не мислите, ще дойде Човешкият Син“. Когато дойде онзи последен час, ще започнеш да мислиш съвсем различно за целия си минал живот и ще скърбиш горчиво, задето си бил толкова небрежен и ленив.
4. Блажен и мъдър е онзи, който сега се стреми да бъде такъв в живота си, какъвто би желал да бъде намерен в часа на смъртта! Защото пълното презрение към света, пламенният копнеж за напредък в добродетелта, любовта към дисциплината, трудът на покаянието, готовността за послушание, себеотричането и понасянето на всяка неволя от любов към Христа — това са нещата, които ще дадат голяма увереност за щастлива смърт. Докато си в здраве, имаш много възможности за добри дела; но когато си в болест, не зная колко много ще можеш да сториш. Малцина стават по-добри чрез немощта — точно както и онези, които много скитат в чужбина, рядко стават свети.
5. Не се доверявай на приятели и роднини и не отлагай делото на своето спасение за бъдещето, защото хората ще те забравят по-скоро, отколкото мислиш. По-добре е сега да се погрижиш навреме и да изпратиш нещо добро пред себе си, нежели да се надяваш на помощта на другите. Ако сега сам не си загрижен за себе си, кой, мислиш, ще бъде загрижен за теб отпосле? Сега времето е най-скъпоценно. Сега е благоприятното време, сега е денят на спасението. Но уви! Ти не прекарваш добре това време, в което би могъл да събираш съкровище, което да ти бъде от полза вечно. Ще дойде час, когато ще пожелаеш един-единствен ден, да, един-единствен час за поправяне на живота си, и не зная дали ще го получиш.
6. О, възлюбени, от каква опасност би могъл да се избавиш, от какъв голям страх, ако само би живял винаги в страх (Божий) и в очакване на смъртта! Старай се сега да живееш по такъв начин, че в часа на смъртта по-скоро да се радваш, нежели да се боиш. Научи се сега да умираш за света, и така ще започнеш да живееш с Христа. Научи се сега да презираш всички земни неща, и тогава ще можеш свободно да отидеш при Христа. Укротявай тялото си чрез покаяние, и тогава ще можеш да имаш твърда увереност.
7. Ах, безумецо! Защо мислиш, че ще живееш дълго, когато не си сигурен дори за един-единствен ден? Колко мнозина са били измамени и внезапно са били изтръгнати от тялото! Колко пъти си чувал как един е бил убит от меч, друг се е удавил, друг, падайки от високо, е счупил врата си, друг е умрял на масата, а друг – докато играе! Един е умрял от огън, друг от острие, друг от мор, друг от разбойник. Така смъртта идва при всички и животът на хората отминава бързо като сянка.
8. Кой ще си спомни за теб след смъртта ти? И кой ще се моли за теб? Работи, работи сега, о, възлюбени, върши всичко, което можеш. Защото не знаеш кога ще умреш, нито какво ще те сполети след смъртта. Докато имаш време, събирай за себе си нетленни богатства. Не мисли за нищо друго, освен за своето спасение; грижи се само за Божиите неща. Спечели си приятели, като почиташ Божиите светии и вървиш по техните стъпки, та когато земният ти живот се свърши, те да те приемат във вечните обители.
9. Пази себе си като странник и пътник на земята, когото светските неща не засягат. Пази сърцето си свободно и въздигнато към Бога, защото тук нямаме постоянен град. Към Него отправяй ежедневните си молитви с вопъл и сълзи, та духът ти да бъде намерен достоен да премине щастливо след смъртта при своя Господ. Амин.
(1) Matthew xxiv. 44. (2) Luke xvi. 9. (3) Hebrews xiii. 14.
Глава 24: За съда и наказанието на нечестивите
1. Във всичко, което вършиш, помни края и как ще стоиш пред строг съдия, от когото нищо не е скрито, който не се подкупва с дарове, нито приема оправдания, но ще съди с праведен съд. О, най-окаян и безумен грешнико, който понякога се боиш от лицето на гневен човек – какво ще отговориш на Бога, Който знае всичките ти прегрешения? Защо не се погрижиш за себе си за деня на съда, когато никой няма да може да бъде оправдан или защитен чрез друг, но всеки сам ще носи своето бреме? Сега твоят труд дава плод, сега плачът ти е благоуханен, стенанията ти са чути, а скръбта ти е угодна на Бога и очистваща за душата ти.
2. Още тук, на земята, търпеливият човек намира велик повод за очистване на душата си: когато, понасяйки обиди, той скърби повече за злобата на другия, нежели за собствената си щета; когато се моли от сърце за онези, които се отнасят презрително с него, и им прощава от все душа; когато не се бави да поиска прошка от другите; когато е по-бърз към състрадание, отколкото към гняв; когато често се отрича от себе си и се стреми изцяло да подчини плътта на духа. По-добре е сега да очистим душата си от греха, нежели да се вкопчваме в грехове, от които ще трябва да бъдем пречиствани отпосле. Наистина, ние сами себе си мамим чрез прекомерната любов, която храним към плътта.
3. Какво друго ще поглъща този огън, освен твоите грехове? Колкото повече щадиш себе си сега и следваш плътта, толкова по-тежко ще бъде наказанието ти и толкова повече гориво трупаш за кладата. Защото в каквото човек е съгрешил, в него ще бъде и по-тежко наказан. Там ленивите ще бъдат подтиквани с нажежени остени, а лакомите ще бъдат измъчвани от непоносим глад и жажда. Там развратните и любителите на удоволствия ще бъдат потапяни в вряща смола и смърдяща сяра, а завистливите ще вият от болка като бесни кучета.
4. Няма да има грях, който да не получи своето собствено наказание. Горделивите ще бъдат изпълнени с пълно посрамване, а алчните ще бъдат притиснати от жалка нищета. Един час болка там ще бъде по-тежък от сто години тук в най-горчиво покаяние. Там няма да има покой, нито утеха за изгубените, макар тук понякога да има отдих от болката и наслада от подкрепата на приятелите. Бъди прочее загрижен сега и скърби за греховете си, та в деня на съда да имаш дръзновение заедно с блажените. Защото тогава праведният ще стои с голямо дръзновение пред лицето на онези, които са го притеснявали и не са зачитали неговите трудове. Тогава ще се изправи да съди онзи, който сега смирено се подчинява на човешките съдни; тогава бедният и смиреният ще имат голяма увереност, докато горделивият ще бъде обзет от страх от всички страни.
5. Тогава ще се види, че в този свят мъдър е бил онзи, който се е научил да бъде безумен и презиран заради Христа. Тогава всяко търпеливо понесено изпитание ще ни радва, докато устата на беззаконните ще бъдат затворени. Тогава всеки благочестив човек ще се радва, а всеки нечестив ще скърби. Тогава измъчената плът ще ликува повече, нежели ако винаги бе хранена в наслади. Тогава скромната дреха ще засияе в красота, а скъпоценната мантия ще се скрие като нищожна. Тогава малката бедна къщурка ще бъде повече хвалена от позлатения дворец. Тогава трайното търпение ще има повече мощ от цялата сила на света. Тогава простото послушание ще бъде по-високо възвеличено от цялата светска мъдрост.
6. Тогава чистата и добра съвест ще носи повече радост, нежели учената философия. Тогава презрението към богатствата ще тежи повече от всички съкровища на синовете на този свят. Тогава ще намериш повече утеха в това, че си се молил благоговейно, отколкото в това, че си пирувал разкошно. Тогава ще се радваш повече задето си пазил мълчание, отколкото задето си държал дълги речи. Тогава святите дела ще бъдат далеч по-силни от многото красиви думи. Тогава строгият живот и искреното покаяние ще носят по-дълбоко удоволствие от всяка земна наслада. Научи се сега да страдаш по малко, та тогава да можеш да избегнеш по-тежките страдания. Изпитай първо тук на какво си способен да издържиш отпосле. Ако сега можеш да понесеш толкова малко, как ще можеш да изтърпиш вечните мъки? Ако сега и най-малкото страдание те прави толкова нетърпелив, какво ще стори тогава адският огън? Знай със сигурност, че не можеш да имаш два Рая – да се насищаш с наслади тук, в този свят, и да царуваш с Христа отпосле.
7. Ако дори до днешния ден винаги бе живял в почести и наслади, какво би те ползвало всичко това, ако смъртта дойдеше при теб в този миг? Всичко прочее е суета, освен това да любиш Бога и единствено на Него да служиш. Защото онзи, който люби Бога с цялото си сърце, не се бои нито от смърт, нито от наказание, нито от съд, нито от ад, понеже съвършената любов дава сигурен достъп до Бога. Но онзи, който все още намира наслада в греха – нищо чудно, че се бои от смъртта и съда. При все това е добро нещо, ако любовта все още не може да те въздържи от злото, то поне страхът от ада да те възпира. Но онзи, който остави настрана страха Божи, не може дълго да пребъде в доброто, а бързо ще падне в примките на лукавия.
(1) Wisd. v. 1.
Глава 25: За усърдното поправяне на целия ни живот
1. Бъди буден и прилежен в служението на Бога и често размишлявай защо си се отрекъл от света. Не беше ли, за да живееш за Бога и да станеш духовен човек? Бъди прочее усърден за своя духовен напредък, защото скоро ще приемеш наградата за трудовете си и тогава нито страх, нито скръб ще влязат вече в твоите предели. Сега ще се трудиш малко, а ще намериш голям покой, да – вечна радост. Ако останеш верен и усърден в труда си, не се съмнявай, че Бог ще бъде верен и щедър в твоето възнаграждение. Твой дълг е да имаш добра надежда, че ще постигнеш победата, но не бива да изпадаш в самонадеяна сигурност, та да не станеш ленив или високомерен.
2. Един човек, бидейки в голямо душевно вълнение, непрестанно подхвърлян между надеждата и страха, и бидейки един ден съкрушен от скръб, се хвърлил в молитва пред олтара в една църква и размишлявал в себе си, казвайки: „О, ако знаех само, че ще устоя докрай!“. И начаса чул в себе си Божи глас: „А ако знаеше това, какво би направил? Прави сега онова, което би правил тогава, и ще бъдеш в пълна безопасност“. И веднага, бидейки утешен и укрепен, той се предал на Божията воля и смущението на духа му престанало; и вече нямал желание любопитно да изследва какво ще му се случи занапред, но се стараел по-скоро да узнае каква е добрата и съвършена Божия воля за началото и усъвършенстването на всяко добро дело.
3. „Уповавай се на Господа и върши добро — казва Пророкът, — и ще населиш земята, и ще се нахраниш с нейните богатства“. Има едно нещо, което спира мнозина от напредък и усърдно поправяне: страхът от трудността или трудът на битката. Защото в добродетелта напредват повече от другите само онези, които по-мъжествено се стремят да преодолеят точно онова, което им е най-тежко и противно. Понеже човек напредва най-много и заслужава най-много благодат там, където най-много побеждава себе си и умъртвява духа си („духът на егото“ – нисшият дух, себичността, волевото настояване „да бъде на моето“).
4. Но не всички хора имат едни и същи страсти за побеждаване и умъртвяване; и все пак онзи, който е прилежен, ще постигне по-голям напредък (макар и да има по-силни страсти), нежели друг, който по природа е по-уравновесен, но е по-малко пламенен в стремежа си към добродетелта. Две неща особено помагат за напредъка в святостта: решимостта да се оттеглим от греха, към който по природа сме най-склонни, и искреното усърдие за онова добро, което най-много ни липсва. И се стреми също така много усърдно да се пазиш и да надвиваш онези недостатъци, които най-често те дразнят у другите.
5. Извличай полза за душата си, където и да се намираш; и където видиш или чуеш добри примери, подтиквай себе си да ги следваш; но където видиш нещо достойно за укор, внимавай да не правиш същото; или ако някога си го правила, старай се бързо да се поправиш. Както твоето око наблюдава другите, така и очите на другите са върху теб. Колко сладко и приятно е да виждаш усърдни и благочестиви братя, умерени и с добра дисциплина; и колко тъжно и мъчително е да ги виждаш да ходят безредно, без да изпълняват задълженията, към които са призовани. Колко вредно нещо е да пренебрегват целта на своето призвание и да насочват влеченията си към неща, които не са тяхна работа.
6. Помни задълженията, които си поел, и винаги държи пред себе си спомена за Разпнатия. Наистина би трябвало да се срамуваш, когато гледаш живота на Иисус Христос, задето още не си се постарал да се уподобиш повече на Него, макар от дълго време да си в Божия път. Човек на духа, който се упражнява сериозно и благоговейно в пресветия живот и страдания на нашия Господ, ще намери там в изобилие всичко, което е полезно и необходимо за него, и няма нужда да търси нищо по-добро извън Иисуса. О, ако разпнатият Иисус влезе в сърцата ни, колко бързо и пълно бихме научили всичко, което трябва да знаем!
7. Онзи, който е усърден, приема и понася добре всичко, което му е възложено. Но онзи, който е нехаен и хладен, има неприятност след неприятност и страда от притеснения от всяка страна, защото му липсва вътрешна утеха, а му е забранено да търси външна. Човек, който живее без дисциплина, е изложен на тежко крушение. Онзи, който търси по-лесна и лека дисциплина, винаги ще бъде в беда, защото едно или друго нещо ще му носи недоволство.
8. О! Ако никакво друго задължение не лежеше на нас, освен да хвалим Господа, нашия Бог, с цялото си сърце и глас! О! Ако никога нямаше нужда да ядеш, или да пиеш, или да спиш, а можеше винаги да хвалиш Бога и да се отдаваш единствено на духовни упражнения – тогава щеше да бъдеш далеч по-щастлив, отколкото сега, когато заради толкова много нужди си принуден да служиш на плътта. О! Да ги нямаше тези нужди, а само духовните подкрепления на душата, които, уви, вкусваме твърде рядко!
9. Когато човек достигне дотам, че да не търси утеха от никое създание, тогава той започва съвършено да се наслаждава на Бога; тогава също така той ще бъде напълно доволен от всичко, което и да му се случи. Тогава той нито ще се радва за много, нито ще скърби за малко, но ще предава себе си изцяло и с пълно доверие на Бога, Който е всичко във всичко за него; за Когото нищо не загива, нито умира, но всичко живее за Него и се покорява на всяка Негова дума без забавяне.
10. Помни винаги своя край и това, че изгубеното време не се връща. Без грижа и прилежност никога няма да придобиеш добродетел. Ако започнеш да охладняваш, ще започне да ти става лошо; но ако се отдадеш на усърдие, ще намериш голям мир и ще почувстваш труда си по-лек поради Божията благодат и любовта към добродетелта. Усърдният и прилежен човек е готов за всичко. По-голям труд е да се съпротивляваш на греховете и страстите, нежели да се мориш в телесен труд. Онзи, който не избягва малките грешки, малко по малко пада в по-големи. Вечер винаги ще се радваш, ако си прекарал деня ползотворно. Бди над себе си, подтиквай себе си, наставлявай себе си и както и да е с другите, не пренебрегвай себе си. Колкото повече насилие прилагаш върху себе си (над егото си), толкова повече ще напредваш. Амин.
(1) Psalm xxxvii. 3.
Ако си стигнал дотук, вярвам ще откриеш съответствието с всичко, за което е писал и Карл Юнг, който предава на достъпен език как този Свещен текст се интегрира в нашия психичен и духовен свят. И най-вече – как всичко е насочено към този Път – да опознаеш себе си. Дерзай.
Текстът е преведен в оригинал от – https://sacred-texts.com/chr/ioc/index.htm
