Психология и Алхимия на уязвимостта: Solve et coagula

апочвам тази статия с ясното съзнание, че тя от една страна, ще провокира съпротивата на онези, които днес папагалстват как уязвимостта е нещо като героичен подвиг и как това значело да си „автентичен“. От друга страна, тя ще предизвика тези (каквато е и целта), които имат навика на себеанализа и самонаблюдението – процеси, чрез които се срещат със своята Сянка, явяваща се в действителност най-голямата ни уязвимост. Целта на статията е да проследи пътя на поемане на лична отговорност чрез преодоляване на слабостите ни и превръщането им в гориво за осъществяване на личния ни потенциал.

По този път няма външна утеха, гушкане и съжаление. Но има разбиране и състрадание, на които човек е способен едва след като престане да бъде жертва – както на собствените си сенки, така и на чуждите дефицити. Когато е слязъл до дъното на своята душа и от това, което е открил там, е започнал да изгражда новата си същност. Това се случва на тъмно и тихо място, и последното, което искаш в такъв момент са публика и аплодисменти. Тъмната нощ на душата затова е тъмна, дълбока и интимна, т.е. сакрална – тя не се развява публично за лайкове.

Какво е общото между уязвимост и язвителност?

При справка с тълковния речник откриваме, че уязвимостта е състояние, при което някой или нещо е изложено на опасност, вреда или атака поради липса на достатъчна защита. Уязвим е и: качеството на човек или предмет да бъде лесно раним, чувствителен или слаб. Синонимите са красноречиви – слабо място, слабост, накърнимост, атакуемост, беззащитност.

Продължаваме натам, прониквайки в същината на думата, т.е. в нейния корен – язва. Какво показва тълковният речник за нея? Етимологично думата произлиза от старобългарската „язъ“ и старославянския корен jazva, които означават „рана“, „повреда“ или „болест“. Любопитното е, че в някои славянски езици понятието означава също „дупка“ или „леговище“. На сръбски и хърватски например, jazvina означава „пещера“, „пропаст“ или „дълбока дупка“. На словенски и полски jazba / jaźwa е „дупка в земята“ и „яма“. Всъщност, българското наименование на язовеца произлиза от същия корен – заради дупките-леговища (язовини), които животното копае.

Накратко, думата е наследство от праезика ни. В латинския тя звучи като vulnerabilis, откъдето произлиза и английската vulnerable, значеща „уязвим“ или „податлив на нараняване“. Глаголът vulnerare е „наранявам“, а съществителното vulnus – „рана“. Навсякъде основното значение на корена сочи към нещо отворено, издълбано, повредено или пробито – независимо дали става дума за открита рана по кожата или в стомаха, дупка в земята, цепнатина в скала или болезнено явление в обществения живот („язви на обществото“ или „социална язва“).

Следователно, общото между уязвимост (страх) и язвителност (агресия) е техният корен (язва). Проследявайки го исторически, установяваме, че той означава „рана“ или „дупка“. Двете думи описват двата полюса на един и същ процес – нараняването. Язвителността се проявява като склонност и поведение да нанасяш рани с думи (активна агресия), докато уязвимостта е състоянието на страх да бъдеш ранен или нападнат поради липса на защитни граници (пасивната страна) – състояние, в което нещо те разяжда отвътре. Оттук става ясно, че всеки, който проявява язвителност, в действителност е човек, който се чувства уязвим.

Психология на узвимостта

„Ако познаваш и врага, и себе си, победата ти ще е безсъмнена. Ако познаваш Небето и Земята, победата ти ще е пълна.“

Изкуството на войната, Сун Дзъ

Това, което днес поп-психологията нарича уязвимост, аналитичната психология дефинира като метод за работа със Сянката. Врагът е именно тя – докато не я опознаем и превърнем в потенциален съюзник. Сянката обхваща всички онези настървени мисли, чувства и действия, с които ожесточено искаме да контролираме другите и събитията, за да се случи всичко според нашите желания. Обикновено това се прави „в името на доброто за другите“. От такова „добро“ обаче са пострадали мнозина и продължават да страдат – най-често безсмислено. При това, в повечето случаи го правят съвсем доброволно и частично съзнателно, без да си дават сметка, че дългосрочните последствия ще изглеждат коренно различно от онова, което си представят.

Да разгледаме един пример от животинския свят – какво прави едно животно, когато е наранено, болно, слабо и немощно, т.е. уязвимо? Остава ли то в стадото или се оттегля в усамотение, за да се възстанови? В дивата природа уязвимостта винаги провокира атака. Животните в стадото инстинктивно избягват болния, докато хищниците надушват миризмата на кръв и бързат да го довършат. Дори заплахата да не е външна, самите животните в стадото (или глутницата) го изолират.

За да зарасне раната, цялата жизнена енергия трябва да отиде навътре в процеса на регенерация. Ако остане на арената, животното не може да се преструва дълго на здраво и мощно – този театър е присъщ единствено на човека. При хората обаче, болният се поставя под карантина, т.е. изолира се, за да се възстанови и да не заразява околните. Защото слабостта (уязвимостта) може да бъде заразна.

Пробвайте да останете за по-дълъг период сред хора в окаяно положение и вижте как това ще се отрази на мисленето и живота ви. Всеки, който влиза в такава среда, трябва да вземе предпазни мерки, да притежава подходящите инструменти и да знае кога работата му е свършила, за да си тръгне. Няма как да излекуваш цялото стадо.

Тези дни гледах сериала Ранчото на Дътън и там когато една крава от целия добитък беше заразена, на собствениците им се наложи, макар и болезнено за тях, да убият дори цялото стадо. Когато сме се откъснали от законите на природата, стигаме до задънена улица и губим връзка с базови човешки инстинкти, а животиснката природа, е част и от самите нас, макар човекът да е надарен със съзнание.

Сянката се осветява, за да се интегрира, а не за да се демонстрира. Когато говорим за война и за стратегия – буквално и преносно, се използва именно уязвимостта на врага – там, където му е слабото място. Познавайки слабостите си, имаме възможността да ги превърнем в сила. Но дори и да не ги познаваш, независимо дали защото отказваш, не можеш или не желаеш, другите хора ги усещат веднага. Ако не с ума си, то със сетивата си или с интуицията си. Ето защо, да бъдеш уязвим е най-голямата глупост, която може да се насърчава в хората.

Ако си представим, че сега някой стои срещу вас и ви обижда съзнателно, дали ще започнете да му говорите как се чувствате и колко ви наранява? Не, разбира се, но именно е подобни ситуации, можем да приложим изкуството на мисловната тарнсмутация.

Макар да разбирам привидно „доброто намерение“ на много инфлуенсъри и телевизионери (сред които включително психолози) да изкарат съвременния човеко-робот от механичното му съществуване, за да „бъде себе си“ и да преодолее страховете и травмите си (толкова популярни днес), това е опасен наклон, който лесно води до манипулиране на наивници. И най-вече – до невъзможност за различаване на слабостта и силата, особено когато слабостта се продава на килограм с маската на „героичен подвиг“, парадокслано докато чоекът продължава да търси утеха, която така и не идва отвън.

Врагът и войната са вътре в нас – във всеки отделен човек и днес това е най-голямата война, която всички водим. Затова опознавайки своите слабости, се стремим да ги превърнем в наша сила. За да може да излекуваме раната и да зарасне. Или иначе казано – да си честен със себе си, да имаш реална представа какво и защо вършиш. Защото криенето или демонстрирането на слабостите ни, води до едно и също – удобна илюзия (макар и за кратко), саботираща реалната промяна. Това, което е нужно е себерефлексия, на която не всички са способни.

Фалшивата утеха и състраданието

Утехата може да дойде единствено от дълбините на Духа и душа ти, от разговора със себе си и някой, на когото можеш да се довериш. От Бога. В този смисъл, страхът да се довериш на когото и да е, е инстинкт за самосъхранение, а способността да различаваш на кого действително можеш и на кого не, е свързан с вътрешния ти глас, който знае верния отговор. Но дори и да се случи да се заблудиш, това може да е полезно, докато настроиш струните на цигулката и започнеш да свириш мелодията на по-висока честота. Тогава кой каквото и да прави, го прави на себе си.

„Прави каквото трябва и да става каквото ще“ – значи ти сам определяш границите си и решаваш какво е допустимо и какво не лично за теб самия. Правиш го с ясно съзнание и чиста съвест, като спираш да контролираш панически крайния резултат, докато продължаваш да държиш голямата цел в съзнанието си. Ако тази цел е закърмена с чисто и ясно намерение, то и резултатът ще бъде добър. Междувременно, ти продължаваш напред.

Призивите за „любов“ към насилника, лъжеца и манипулатора звучат красиво, но тези, които ги мантруват или никога не са имали подобни преживявания, или целят нещо съвсем друго. Понеже дори и да си мислиш, че знаеш защо той е такъв (а в повечето случаи – вълк в овча кожа), това изобщо не означава да останеш, за да го спасяваш или разбираш. Това е капан, в който редовно попадат именно уязвимите хора – тези, които все още не са разпознали хищника в самите себе си и затова го проектират (и съответно привличат) отвън.

Например хората с водеща функция Чувство (която според Юнг е рационална оценка за стойност) веднага улавят чувствата (или емоциите) на околните, за тях е изключително трудно да прокарат граница и да различат своите от чуждите чувства и емоции.

Виж статията Психологически типове | Функции на съзнанието

В подобни ситуации, често изплува сянката на скритото превъзходство (капанът на „Спасителя“). В най-добрия случай, тези хора са на път да открият собствената си сила и злато, когато спрат да ги раздават на всеки беден, преминаващ просяк. Едва тогава идва и състраданието, което се проявява като неутралитет и няма нищо общо със студената дистанция и изолация, които са защитен механизъм.

Напротив, тогава понасяш зряло болката от чуждото страдание, понеже тя е следствие от взети решения и направени избори, които е добре да бъдат уважени, за да може всеки сам да извлече, ако може, мъдростта на опита. Тогава тя се превръща в силата на яснотата. И именно тогава тази уязвимост се превръща в сила – ясна позиция, ясни граници и съзнание кога, с кого, къде, как и защо.

Виж статията Капанът на Спасителя-мъченик и Дарът на Висшата Жрица

Състраданието е обич и уважение към себе си и към ближния, когато благородството на твоето намерение се приема от тези, които могат да го почувстват и разберат, докато отблъсква онези, които не могат. Парадоксално, именно те настървено го желаят още по-силно.

В случай, че започнем да се идентифицираме твърде силно с нашата социална маска (Персона) на воин например, естествено е психиката и тялото ни да превключат в постоянен боен режим. Тогава е напълно възможно да започнем да привличаме именно повече от същото – атаки, конфликти и битки до безкрай. Персоната е мостът между Егото и външния свят, и тя има своето конкретно предназначение. Когато се налага да извадиш меча на истината, е жизненоважно да откриеш в себе си стратега и воина, защото в противен случай, оставаш беззащитен и врагът лесно може да превземе крепостта ти. Персоната, обаче, често носи и маската на беззащитната жертва, която привлича повече от същото.

Силата се крие в способността на Егото да издържи на напрежението, когато Сянката бъде осветена. Да имаш куража да погледнеш собствената си грозота, низост, егоизъм или страх в огледалото и да понесеш тази гледка достойно – без да си измисляш поредната лъжа, за да се оправдаваш, и без да обвиняваш външния свят и хората наоколо. Означава да признаеш уязвимостта пред самия себе си. Това е моментът, в който сваляш маската пред собствената си съвест – и този интимен акт няма абсолютно нищо общо с чуждите очи. И когато си готов да се завърнеш обратно в света, си готов да го направиш като пълноценен, уверен, спокоен и труден за манипулиране човек.

Това е и подсъзнателният страх във всички хора, и той е съвсем реален. В случай, че тази безпомощност се превърне в ежедневно състояние и начин на мислене, тогава вече говорим за обсебване от комплекс. Майсторството се изразява в това да се научим да различаваме социалната маска от уплашеното Его и да открием онзи стабилен Център (Опора), от който черпим силата да различаваме нещата. Карл Юнг нарича този процес индивидуация – пътят за интегриране на архетипа на Себето.

Тук е мястото да спомена и символиката на бронята, която носим. Ако се идентифицираме с нея, защото приемаме света за враждебно място, започваме да се втърдяваме, за да предпазим онази крехкост вътре в нас, която вероятно някъде по пътя сме разбрали, че е опасно да излагаме на показ. Бронята обаче е и нашата кожа – защитава ни от външния свят. Това е поредният парадокс, който херметичните принципи ни разкриват.

Всичко по свояща същност е едно и също, но се проявява в различна степен и полярност. Следователно, бронята е необходима, защото е нашият щит от външния свят, докато се научим кога е безопасно да я сваляме, за да почувстваме отново лекотата, за която копнеем. Както клетките на тялото се регенерират на всеки 7 години, така и нашата кожа го прави.

Здравословната психика не е без броня, а има пропусклива мембрана, наречена в аналитичната психология „будно его“. Тя пропуска ценния опит и отхвърля токсичните влияния, запазвайки връзката с цялостта на съзнанието.

Алхимия на уязвимостта: Solve et coagula

Solve et coagula е основeн принцип в духовната алхимия, която по същество е приложна психология за личностна трансформация и развитие на съзнанието. Древните са знаели това и формулата може да се открие във всички алхимични и херметични трактати. По същата причина Карл Юнг започва да ги изучава, прилага и споделя в своята практика.

В алхимията уязвимостта не е крайна цел или морално качество. Тя е началното състояние (Prima Materia). Не се изисква да „останеш уязвим“, а да влезеш в пещта (ретортата), където егото ти ще претърпи поражение (Calcination). Това е болезнен процес, при който съзнателно сваляш защитите си, но с една-единствена цел: трансформация, а не себесъжаление.

Solve (Разтваряне) символизира разтваряне на фалша, на старите вече неработещи „програми“ и мисловни модели, включително старите доспехи, маски и илюзии за непогрешимост. Оловото представлява тежкото, обременено със страхове състояние на съзнанието. Бронята тук е закостенялата защита срещу болката. За да се превърне оловото в злато (висш Аз), „бронята“ от страхове, комплекси и защитни механизми трябва да бъде разтворена. Този етап изисква съзнателно изправяне срещу страховете в състоянието Nigredo (черната prima materia или тъмна нощ на душата)

Coagula (Сгъстяване/Свързване) символизира изграждането на нова, цялостна и автентична човешка същност. Означава интегриране на раните от миналото и превръщането им в сила, устойчивост, умереност и яснота, способна да твори съзнателна красота. Тогава имаме зараснала рана – белег, а не отворена рана. След пречистване се изгражда нова, по-гъвкава структура на личността, която не бяга от реалността, а е в състояние да я интегрира.

В българския фолклор съществува изразът „отиде да си ближе раните“. Това означава, че е необходимо време за регенерация и събиране на силите, преди да се завърнеш обратно в света сред хората. Близането на раните е процес по отделяне на чистото от нечистото. Самотата е доброволното влизане в алхимичната пещ. В противен случай, оставаш вратата отворена за всякакви замърсявания, а тогава става инфекция. Затова е необоходимо усамотяване, когато започваш да събираш и свързваш всичко, което е здраво, силно и живително (Coagula).

Обобщение

Да развяваш публично слабостите си и „кирливите си ризи“, да се оплакваш и да разкриваш съкровението и тайнството на личните си преживявания, е социален ексхибиционизъм и духовна нищета. При такова положение се вижда ясно, че тези преживявания няма как да имат нещо общо със съкровеното, понеже в тях липсва каквото и да е тайнство. Те са поредният хищнически вик за внимание със съмнителни намерения. Кой печели от това да се призовават хората да бъдат уязвими и това да се представя като нещо „достойно“?

Представете си да излезете сега голи на площада и да започнете да разказвате на случайните минувачи какво ви е сполетяло. Безумно е, нали? И ако си мислите, че така си просите съчувствие от многобройните зрители наоколо, сте в още по-голяма заблуда. Безумието е заразно. За да се предпазим от него, е необходимо да можем да мислим, да разсъждаваме и да търсим истината в себе си, Да търсим там, където древните са я кодирали и този, който я разпознава, за него тя се превръща в пътеводна светлина.

Да опознаеш себе си означава да си осъзнал собствената си човешка природа – нисша и Висша. Целта на всяко развитие е Висшата природа да управлява нисшата. Да бъдеш обратното на уязвим – да станеш неуязвим, като преодоляваш страховете си и ги гледаш право в очите. Във всички митове, книги и филми главният герой трябва да премине през поредица от предизвикателства. Той винаги влиза сам в тъмната гора, за да се срещне с най-големите си демони и страхове. Излиза от нея като господар на себе си, готов да сподели наученото със света, спечелил дара на състраданието и благородството на мекото, смело сърце.

---

П.С. В митологията и различните култури язовецът символизира упоритост, дълбока мъдрост, свирепа защита и земна магия. Поради навика си да копае дупки, това създание е тясно свързано с подземния свят и корените на лечителството, служейки като мощен символ на устойчивост и непоколебима решителност.

В българския фолклор, може да се срещне и като символ на привързаността към рода, дома и традицията.

Из Японска приказка: Муджина е вид язовец. Според японския фолклор някои от тези животни могат да се преобразяват и да причиняват злини на хората. Те погаждат номера на всеки, но особено се забавляват да измъчват слабите хора и да ги правят на глупаци.